Acts 27
Пътуване за Рим
1 a Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. 2Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. 3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. 4Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. 8След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея. 9 Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът ▼▼ 27:9 Става дума за поста на юдейския празник Очищение или Помирение, който се празнува през есента.
беше вече минал, – Павел ги съветваше 10с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ 11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. 12И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър. Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон ▼▼ 27:14 Или гр. евракилон – североизточен вятър.
. 15Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16И понесени зад едно островче, наричано Клавда ▼▼ 27:16 В някои ръкописи: „Кавда“.
, едва можахме да удържим спасителната лодка. 17След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим. 21 e След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 f Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“ 25Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“ 27 Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море ▼▼ 27:27 Така се наричала тази част на Средиземно море.
, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. 28Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. 29И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. 30Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, 31Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ 32Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето. 33 h Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. 34 i Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ 35Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36Тогава всички се успокоиха и също ядоха. 37А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът. Корабокрушение
39 Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. 40Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. 41Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. 42Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. 43Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, 44а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
Copyright information for
BulCont